нема заглавие

Търговският рай. Мол-а, Сити Центъра, ЦУМ, Халите, Илиянци. Всички тези кътчета потребителска неприкосновенност, това очарование от стоки и персонал си има свой собствен свят. И живее по собствени правила. И това не са нито правилата на донъчните, нито неписаните търговски отношения, нито мениджърските тъпотии или маркетингови похвати. Не. Тези неща излитат извън сложната икономическа мисъл и се стоварват с цялата си мощ върху главите на обикновенните хорица. Като мен и теб. Хора, които се влюбват и разлюбват. Хора, които живеят този живот само веднъж и поради простичката причина, че все още не са си дали реална сметка, че животът е един, го живеят по този изнасилващ начин. Но, майната ми и на мен с подобни излияния. Всеки има право да прави каквото си иска. Идеята ми е за тези оазиси на предлагането. Тези центрове на красотата, лукса и потребителския инстинкт. Купи за да живееш. Продай за да оцелееш. Толкова е елементарно, че се чудя понякога защо не се хванах с търговийка някаква. Ама ей на. Не знам.
Тези търговски кътчета живеят собствен живот. Те са една малка вселена, в която влизаме почти ежедневно. И след кратък престой излизаме от там с придобивка. Обикновенно материална. Но не си даваме реална сметка, че там кипи живот и то доста по-интересен, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото, на тези места хората се влюбват, разлюбват, мечтаят за нещо по-добро, дишат въздуха бълван от климатиците и така минават години. Там продавачката от хранителния магазин се влюбва в охраната, която патрилира на подземния паркинг. Правят си среща на пейките на минус едно и хапват заедно по една баничка в обидната почивка. Обикновенно не си говорят, защото около тях може да има и други хора, а не е интимно някак пред толкова народ. След това тя го целува бързо по бузата с леко мазната си устна и се връща на работа. На касата. Той си допива бозата и с отработен жест си оправя вратовръзката. Ще се видят пак след час и малко, когато тя излезе до склада, а той случайно мине на проверка от там. Ето това е една типична мол-ска любов. Или Сити Центъровска. Както искате. На Илиянци и в ЦУМ нещата стоят по малко по различен начин. На Илиянци заради спецификата на тази необятна пустиня от стоки, припламва международната любов, от която после се раждат деца с приятна кожа, дръпнати очи и ги кръщават Ники Чун Цай Петров примерно. Но да живее международното положение. И любовта афкорс. В ЦУМ е доста по-студено като емоции. Може би, заради факта, че всичко там е някак по-голямо, но в ЦУМ я няма тая романтика на латино сериала. Или я има, но не съм се заглеждал. Нямам идея. В край на сметка обаче, това е толкова хубаво, че ми се вика направо. Защото има човещинка в цялата история. Защото, сред купчината от гипсокартон и метал се крият доста човешки очи, които се гледат, обичат, мразят, но общуват. По дяволите. И въпросният търговски център ( каквото и наименование да носи ) живее. А мисля, че това е най-важното. Един малък латино сериал преплитащ и въвличаш в себе си една касиерка, двама охранители на щат, две момичета от магазина за бельо на втория етаж, една изнервена чистачка, трима продавачи на френска конфекция и момичето от магазина за бижута, което смята, че оная тъпа патка управителката на щанда за часовници не го заслужава тоя мъж. Е това е малката вселена на мол-а, на сити центъра, на цум, на Илиянци и каквото още там се сетите, като по-голяма търговска площ. Защото там нещо се случва. Само се загледайте през витрините. И следете внимателно. Там някой се влюбва в съседния магазин, а на долния етаж се разлюбват, защото тя работи в банката и не може да мръдне от бюрото, а той мести щанда за мобилна техника два етажа по-нагоре, защото му е по-евтин наема. А по-нагорае е оная мръсница, дето го гледа непрекъснато, като ходи до автомата за кафе. Това е живота. И той продължава.
И слава богу.
( А ние сме против кърската любов. Да живее мол-ната )