понеделник, 9 юни 2008 г.

За цифрите и хората

1,2,3,4,5,6,7 и така нататък. Стигнах до седем, защото в училище бях предимно седми номер и Дейвид Бекъм носеше същия номер в Манчестър Юнайтед. И според някои народи седем е щастливо число. Не знам..Не разбирам много от числа. И имам тройка по алгебра. В дипломата. С гордост затвърдена и в основното и в средното образование. Аз тройката не си я давам лесно.
Числа.. някакви си…
Едва ли ще те изненадам ако призная, че числата обуславят живота ни. Най-малкото като помислиш, че всяка година прибавяш по едно към набора си. И така имаш ясна представа на колко си години. Числата могат да те зарадват, особено ако печелиш от тотото. Могат и да те разплачат, когато отброяват годишнина от смъртта на близък човек. Числата могат и да те научат на нещо, естествено нужно е да си внимавал в час по алгебра. Могат да бъдат жизненоважни, когато отброяваш последните секунди преди да излетиш. Могат да доведат до криза, както се случи наскоро след като един брокер пусна акции с объркана по-ниска цена на Токийската борса.
Изобщо числата са сериозно нещо. Още от раждането ти те съпровожда едно число, както се казва – щастливото ти число. Рожденното ти такова. Дали то обуславя живота ти или не, това аз не знам, но е сигурно че е с теб до последно. Пък ако успееш да умреш на същата дата, в която си се родил то ти си велик човек. И те чака бонус. Предполагам обаче, че няма да може да го споделиш.
Изобщо числата те преследват през целия ти живот. Както се казва “животът минава под знака на цифрите”. Освен че е написано на кувиоза,число те съпровожда и в детската градина и в училище. Щото дори и името ти не значи нищо. В училище си номер еди кой си. В затвора също. Не знам дали е случайно. В казармата вече те оценяват. Махат номера пред името ти. Може би там ти говорят на фамилия, за да те объркат че са свестни пичове, а после ти разгонват същата тая фамилия. И ти идва пак да си си номер. Но всичко си идва на мястото в университета, където отново си номер. Тоя път факултетен.
Числата могат да объркат целия ти живот, което е малко идиотско но е факт. Защото я си представи, че някой нехаен чиновник ти обърка ЕГН-то и на едно място си записан като номер еди-кой си, а на друго фигурира съвсем различна цифра. Изобщо става пълна каша. Да не говорим че числата предизвикват и сърдечни удари и мозъчни такива. Най-често наблюдавани по време на футболни мачове и местни избори.
Числата са влезли и като суеверие. И като психологически термин. Преди да заспиш броиш овце. Преди да удариш някого ти казват “брой до три”. Или до десет. Ма що да броя бе, аз искам да се бия ! Не стига това ами и да се киха на спокойствие не може. Защото като кихнеш и веднага пет човека се втурват да ти викат някакво трицифрено число. `Ма че имаш синузит и че не може някой да мисли за теб, като имаш черен пипер в носа, това никой не помисля. Важното е да издекламира някаква комбинация и после да потрива доволно ръце, все едно е направил паметно дело.
С число човек си се ражда и с число си умира. Дет се вика “от число съм се родил, с число ше си умра”. И трябва да ви кажа, че си е абсолютно така. Щото броя на хромозомите дето създават великото чудо на света, а именно – новия му обитател са определено бройка. ДНК-то също. И пак числа. Като си мреш ти смятат – 20, 40 и така нататък дни. Не може да си умреш на спокойствие. Без цифра. Не може да се каже простичко: умря във Вторник. По обед. Но не. Следват въпроси: “ма коя година, ма кой месец, ау-у-у, в колко часа,. Все едно има значение дали си умрял в девет и десет или в десет без две. За хороскопа сигурно има значение. Но за некролога едва ли. Или поне до този момент не съм чувал някому да е правен хороскоп по датата и часът от смъртта му. Но скоро погребалните агенции може да го включат като допълнителен аксесоар. Към каталога си. И аз да взема някой лев от идеята. Нищо не се знае. Но едно е ясно, числата са навсякъде. От часовникът, който взривява мрака в шест часа за работа, до Прекрасната, която ти обяснява че има още еди колко си числа до настъпване на месечния цикъл. И внимавай да не се качиш на погрешно число в градския транспорт, че отиваш на майната на числата. А това не е в твойта посока. Сигурен съм.

2 коментара:

Unknown каза...

Аз много обичам числата, но това в случая няма значение :-)
Много се смях и най-вече тук: "Ма що да броя бе, аз искам да се бия ! "

milena.hot каза...

Числата не са за пренебрегване, особено когато касаят заплатата ти.. т.е. моята; за твоята не ми пука. В тая връзка например, всяко трицифрено число е направо кошмарно, докато четирицифреното, и то по-голямшкото, си е едра работа..и за уважение. Много цифри - много уважение; малко цифри - голям резил.. както е казал корифеят Мечо Пух - Колкото повече, толкова повече.
Иначе за щастливото число, не знам.. И какво ако ти е 8 щастливото число, или 3.. Каква работа върши и къде се намира? Отиваш например на лекар и викаш "Докторе, 3 ми е щастливото число", а Доктора "Ооо, чудесно, значи не си болен от нищо"; не си ама ей го на - и Джордж Майкъл, дето числа около него колкото щеш, отече и той.. преди него и Фреди Меркюри (и той с големите числа и онова ми ти гласище), а преди тях и след тях още милиони знайни и незнайни люде. И в крайна сметка какво излиза - оная чорлавата с косата от математика не разбира.. хак, през кръста и айдеееее, добър човек беше.. Ето вчера на входа ни се появи некролог - 19-годишно момче се споминало внезапно.. Дали 19 пък не му е било "лошото" число..май не, щото детето на никого нищо лошо не е сторило, много добро съседче беше, абитуриенски бал изкара наскоро, а в петък и купон даже беше вдигнал.. Лека му пръст!
Та числата, драги мои, да ходят да пасат трева. Аз с номерА не боравя - хората са ми записани с имената си в телефонния указател на gsm-а. Някои (хора) ми носят късмет и щастие, други по-малко, но се радвам, че си ги имам, че ги обичам, че ме дразнят, че им завиждам, че ги ревнувам..радвам се, че аз СЪМ и те СА!..

Митко. Павлов. Тва е.