Май лефт хенд
( хелоу, ай ем Даниел Дей Люис. Бифор фифтийн иърс агоу, уан дайректор мейк а муви колд – Май Лефт Фууд. Енд ай бикейъм а уърлд стар. Нау, фифтийн иърс лейтър, ай ем глад ту интродюс ю – Май Лефт Хенд. Дис ис нот а секънд парт ъф Май Лефт Фууд. Дис ис дъ стори ъф май лефт хенд. Енджой. дъ сайлънс )
Моята лява ръка се оказа доста по-лява от дясната. Може и да не ви очудвам с това твърдение, но е ужасяващ факт, до който стигнах последните няколко седмици. Просто нямах дясна ръка на разположение. И се наложи да боравя предимно с лявата. Не че дясната е на балкона или захвърлена на дъното на дълбок кладенец с торба цимент около врата. Не. Ама нали имам две ръце, като всяко божие създание направено по Негов образ и подобие. И не дотам по негов образ и подобие реших да си счупя дясната ръка, за да разбера истината за някои полукълба на мозъка, а и за да усетя силата на еволюцията. Усетих само силата на земното притегляне, когато с красотата и финеса на 85-те си килограма полетях към едни плочки. И резултата бе – 30 дни боравене с лявата ръка.
My Left Hand
Здравей лева ръко.
- здрасти Митко.
- Хау ар ю.
- Хау.
В общи линии си поговорихме добре още на първия ден от моето леворъко заточение. Което междувпрочем продължава и в момента. Ти хубаво си четеш тоя текст, ма мен майката ми се еба докато го писах. С левата ръка и един пръст от дясната, че да не товаря много ставата.
Първия ден открих, че ходенето по голяма нужда в действителност си е една много голяма нужда. И когато човек не е свикнал да борави с друга ръка различна от дясната, се превръща в една определено голяма нужда. Имах нужда от още една ръка. Имах нужда от моята си ръка, която да избърше моят си гъз. А не лявата ми ръка, която до момента 29 години спокойно си стоеше на рамото и никой в този свят не подозираше колко е важна тя и каква неземна роля ще играе в живота ми. Обаче се случи така, че Тя трябваше да избърше моя гъз. И Тя не се справи. По-скоро ме омаза целия и след това трябваше да се измие сама. Нещастница.
Даже и ноктите и няма да изгриза. Да и порастнат дълги и да им влиза черно.
Втория и третия ден открих, че с лявата ръка могат да се правят редица повече неща, отколкото с краката например. Ръката започна да заяква и даже придоби нужното самочувствие, че ще успее да се справи сама. Колко бърка милата, ма айде. Не и го казах до петия или шестия ден.
Тогава тя реши, че вече е узряла да замести дясната ръка в едно доста тривиално, но и нужно на всеки мъж занимание. И смея да твърдя, че не се справи. Едно на ръка, че щеше да откъсне обекта, а съвсем друг е въпроса, че го правеше като девственица с чорапогащник. Изобщо не ми беше ок. Разочаровах се. и си дадох обет, че повече няма да ползвам лява ръка за подобни нужди. Тя просто няма никаква сетивност. В нея няма чувство и емоция. В нея имаше една обикновенна агресия. Все едно слагаше корени на моркови в земята. Робот някакъв. Всички спомени са в дясната ръка. И никой не може да я замести, въпреки, че историята знае и други случаи.
След около една седмица лявата ръка вече се чувстваше абсолютен господар на положението. Въпреки, че до последно не успях да и втълпя в главата, че не може да е функционална след като една кансерва не може да отвори и един домат да нареже. Но тя си знаеше своето и дори се опита да пише на компютър. Дадох и шанс. Просто нямах избор. Трябваше да предам този текст, а и имаше и някакви текущи задачи за вършене. Малко ме притеснява, че сега се е възгордяла. Заякнала е доста и мисля, че е по-силна от дясната и ще се опита да я смаже. Но аз ще направя всичко възможно да не позволя това да се случи. Защото, кълна ви се, има неща които трябва да бъдат правени с дясната ръка и за които лявата никога няма да ви разбере.
- ходенето до тоалетна. Дясната знае. Лявата онзи ден ми го защита с ципа на джинсите.
- мастурбирането. Вече се уточнихме защо.
- миенето на зъби. Искам да имам нормални венци. Не унищожени от забиващата се в тях четка.
- спането на една страна.
- къпането. Айде ела се насапунисай ти само с лявата.
И още редица житейски и битови нужди.
Да, когато се налага може и с една ръка, но с две е далеч по-удобно.
И най-вече с дясната е по-удобно.
Лявата ръка не става за нищо.
Тя е просто лява.
До момента, в който не се опита да бъде дясна.