Ай льов България. И Бългерия ме льови мене. Форевър. Енд евър. Лайк Манчестър Юнайтед енд гранд фадър Мраз. Бът уай при положение, че Бългерия ме льови толкова, така иска да прави фак Мадърфака оувър ми. Ай донт хев а ансър ъф дат куесчън. Ар ю ?! Ху ар Ю. Ар И Ем ?! И Ем Еф ?! Егаси. Не го знам как се казва на английски Егасито. Егаси се римува с Баси и с Ласи. И със Стаси, но сега Стаси няма да я намесваме ебаси. България ме обича. Разбирам го във всяка дупка, в която падна. Разбирам го от всяко бездомно куче, което ми скъса панталона и от всяка прашинка пясък, попаднала в устата ми, все едно се разхождам в покрайнините на Кайро при средно силна пясъчна буря. България ме обича. И хората ме обичат. Затова никой не се усмихва, защото любовта е евриуеър и нема смисъл да се афишира. Би било лицемерно. България ме обича. Усещам го с всяка фибра на тялото си, когато имам досег с администрация или орган на властта. Независимо каква е тя. България ме обича. А аз не съм “ебаси пича”. Преди няколко дни се уверих изцяло, че всички обичаме България. Защото срещнах цяла София на остров Тасос. Другата част на София и половината страна бяха на Халкидики. България изгуби ( без да имам претенции за финанси ) бая пари от тази любов. И България ни обича, защото ни остави да си дадем масово парите в Гърция. И хотелиерите тук ни обичат. И правителството ни обича. И ние се обичаме. Лошото е, че вече ние ще се обичаме в чужбина. Гърция е най-близо. Там хората се усмихват като ти взимат парите. И аз ги обичам. И те ме обичат, макар и неискрено. Но не ми пука. Важното е, че ми казват Тенк Ю, като си подам парите. А съм сигурен, че след 2-3 години ще казват и Благодаря. Гърците са доста възприемчиви в това отношение. Както и съм сигурен, че ако продължи тази инвазия, която тепърва стартира към южната ни съседка, след 3 години най-късно ще си търся друго убежище. В Хърватска може би. Не знам. Още не съм бил там. Но сигурно и там хората се усмихват и ти казват тенк ю, като си даваш парите. Ай льов Бългерия. И очевидно и тя ме льови мене. Пиша “мене”, щот съм селянин. Искам да съм от онази елитна прослойка, която срещнах в магазин в едно село на Тасос и дебелия и тумбак ме рипликира пред щанда за сирене с “ оооо Митаче, как сме ?! – да знаеш, че тука е ебаси нещастния магазин. Намерил съм две преки по-надоле едно магазинче, продават бирата с пет цента по-евтино.” Е тва е бате. Положението е страшно и няма да стане по-добре. И аз се свих и ми стана неудобно да кажа на тоя пич, че съм с моторче под наем и че ми е през оная работа дали бирата е пет евро по-скъпа или пет евро по-евтина. За центове никой не говори. Изобщо, положението е страшно. И подобен тумбак ходи из някакъв курорт, държи хиляда евро в джоба си и плеска дъщерята зад врата, щот се е заблеяла по некъв моторист. Ако се загледа в мен, нема да я плесне, щот мен ме дават по телевизията. И той може да ми говори на “ти”. Ама тя по мен няма да се загледа. Защото знае или поне предполага, че не изкарвам достатъчно пари, нищо, че бачкам на две-три места. Защото мотора ми е скутер – 50 кубика и не е мой, а е под наем. Да, аз съм дошъл за 5 дни да изпукам пари, които съм изкарал с лицемерие и потъпкване на собственото си его и морал. И не се гордея с това, но ми е тъжно, че тая дрисла – дъщерята на тумбака никога няма да ме загледа. Щот иначе е хубава. Доста по-хубава от баща си, слава-богу. Затова се качвам на моторчето и започвам да обикалям острова. Въоръжен с един суитчер, сто евро, яке против вятър, добро настроение и някакво тегаво предчувствие, че българите идват. И че ще трябва да се крия все по-надалеч. Накъде, може би в планината, където има чудни селца, с чудни кръчми. А в тези чудни кръчми се пие уникално добре с местните алкохолици, които ти казват тенк ю, на всяко твое кимане. И тях не ги интересува дали носиш пари в селото им. Тях не им пука дали ти влизаш със сто или с едно евро. Те не продават сувенири. Те продават само усмивка и време. Време, което можеш да прекараш добре и да се заровиш в алкохола. Ако не можеш да се удавиш в морето, можеш да пробваш в някоя от тези селски кръчми. Там ще те обичат и на влизане и на излизане. В общи линии е като при секса. Може да не свършите заедно, но ще останете доволни един от друг. И накрая ще ти се усмихнат и ще ти пожелаят лек път. И да им се обадиш ако дойдеш пак. Ти никога няма да се върнеш може би. Те го знаят, но ти казват, че си ебаси пича. Щот са пияни. Но ти е толкова драго, че не искаш да льовиш Бългерия, щот майка и, тя изобщо не те льови. Искаш да льовиш тия нещастни и изпукани от слънцето и вятъра лица, които ти мислят само доброто. Щот са пияни. Може би. А може би просто са такива. И се усмихват. Непрекъснато. Моля ви, усмихвайте се. И казвайте “Благодаря”. Толкова е простичко.
Приятен ден.
Митко
4 коментара:
Тебе Муце, Бългерия те льови не за друго, а понеже попадаш в категорията на откровените (но не прости) простаци, които имат трибуна и не си поплюват много какво излиза от устата им (казвам го в най-добронамерения смисъл, смЕтам знаеш). В същата категория, но в противоположния лагер, за твое огромно съжаление попада и обичният ти Бат` Бойко, който се прослави като най-простия сред простите управници с мегафон в ръка. Именно заради тази си пряма простащина и невъздържаност, той спечели електорат и сега газим кал до колене, дупки до кръста и тотална илитерация. Ама ние сме си виновни (не точно аз и ти, щото аз и ти не сме гласували за него).
Теб обаче Бългерия те льови искрено и от сърце, защото нямаш власт, а в същото време си неприкрит, естествен, и псуваш в ефир без цензура, т.е. си един от нас, както и много подобен на онзи "тумбак" на Тасос, само че без тумбака и дъщерята (нищо чудно и той да е фен на Ман Ютд и да обича студена бира). И ние ти говорим на "ти" без да сме те срещали, не защото сме селяни, а защото ти си ние - ти говориш от наше име и псуваш от наше име; харесваш музиката, която ние харесваме и ходиш по заведенията, по които ние ходим. Теб Бългерия те льови, защото (признай си) и ти я льовиш; иначе нямаше да си тук и да работиш в радиото, от което едва ли имаш особена далавера.. Предпочиташ да ти казват Тенк ю, отколкото да не ти казват Благодаря, но само през почивните дни... После пак се връщаш към дупките, куците шофьори и псувните в ефир.. Защото знаеш, че има кой да те чуе, да те подкрепи и да зареди деня ти с настроение, любов и ентусиазъм въпреки бруталността на Софийската действителност..
Ще победим!
Направо се разчуствах :-)
Миленка, бравос!
за поста ще кажа, че като си взех Еф Ейч Ем и бях в един автобус..нямате си на идея как ме гледаха хората докато аз се заливах от смях.
но всъщност истината е, че не е смешно..никак даже..
аз обичах българия, ама като нищо хубаво не ми е дала..а аз повярвайте ми опитвах да взимам ли взимам..та ми се налага да я напусна..
надявам се само да не ми се налага да ходя на остров тасос или малдивите:) за да си виждам приятелите като реша да си идвам...
Mitko,
Statiite ti sa mnogo hubavi! Osobeno tazi mnogo me trogna...zaradi tova, 4e poneje ot nqkolko godini jiveq v 4ujbina i tuk, dori i da ne si nau4en da se usmihva6, zapo4va6 avtomati4no da go pravi6...ili po - skoro ne tolkova avtomati4no, za6toto kato ti se usmihvat i ti stava priqtno(fakt) i taka i ti si se usmihva6...:)))No kogato za parvi pat se pribrah v Balgariq, mi napravo strahotno ve4atlenie kak nikoi ne 'blagodari', ne kazva 'molq', a kamo li da se usmihva...i ne tova tolkova mnogo me podrazni, kolkoto tova, 4e kogato pazaruvah v magazini ili vaob6te bqh v toq sektor na uslugite i im 'blagodarih', 'izvinqvah se' i im se usmihvah, ne samo 4e ne polu4avah sa6toto nasre6ta, no i polu4ih po-lo6 'otgovor' interpretiran v izrajenieto im, a i ponqkoga dumite im, ot ako ne bqh se darjala dobrojelatelno kam tqh...daje, mi se skaraha, 4e sam im se podigravala kato sam se usmihvala i ne me misleha za mnogo nared... :))) Taka, vapreki tova, sega kato se pribiram si blagodarq i si se usmihvam i s vremeto se nau4ih da ne im obra6tam nikakvo vnimanie na namra6tenite im fizionomii, vapreki 4e vse o6te me draznqt kato se motaqt kogato trqbva da var6at rabota ili sa super marzelivi (no tova si e cqla druga ogromna tema), no tova si e mantalitet, a toi spored men ne se promenq za edin 4ove6ki jivot. Vsi4ki tezi namra6tani hora moje bi nikoga nqma da se promenqt ako ne zajiveqt v 4ujbona ili pone osaznaqt, 4e ima i drug na4in na obslujvane, po - normalen, po - udovletvorqva6t i nqkak si po - pozitiven...taka 4e da ne ti e tolkova tapo na teb, vajnoto e ti da se 4uvstva6 dobre za/sas sebe si, kakto kazvat 'da jivee6 v mir sas sebe si', pak drugite da se opravqt kakto si namerqt za dobre...nevazmojno e da nakara6 vsi4ki 'tezi hora' da se usmihvat, za6toto te vsi4ki sa ubedeni, 4e tehnite problemi sa nai-lo6ite, polojenieto im e vse kriti4no i vse nqmat pari...vajen e pogledat kam jivota...trqbva da e pozitiven!!! :))) Ina4e sme zagubeni... Ne znam kolko ot tova, koeto pi6a, ima smisal, no prosto iskah da izrazq mnenie otnosno statiqta ti, tai kato i az kato teb se zasqgah, a i vse o6te malko, ot 'tezi hora'...kakto i da e, vsi4ko nai - dobro i po - malko nervi(4e ne se vazproizvejdat, kakto znae6 :) )!!! Mnogo usmivki :)))))))))))))))))))))
Elitsa
Публикуване на коментар