Иф ай уас а мейър
( ако бях майор – свободен превод б.а. )


Всеки иска да е кмет. Но не всеки става. И точно затова е ценно да си кмет. Щот няма много други, като теб. Особено кмет на София втори няма. Не че има втори кмет на Чъпручане, например. Но знаете, че се е случвало на местна почва в местна кръчма, преди местни избори някой добре подгрял с местна ракия да вдигне революция. Ама локална, такава негова си. И да направи временно местно правителство. За една нощ. Да се обяви за втори кмет, втори премиер. Да назначи кабинет от приближените си. Да осъди на доживотен затвор нещастника, който се осмели да му откаже поредните мътни 100 грама шльокавица и да потъне в собствената си утопия. На другия ден с тежък махмурлук да замъкне нещастните си нозе обути в гумени галоши или стари крадени от военното поделение полеви ботуши. И да гласува. И да псува и да гласува. Такива хора избират кметовете. Такива хора стават кметове. Това е по-лошото. Защото, всеки може да облече костюм. Лошото идва, когато вечер го съблича. Когато заговори кръвта. А тя, както знаете кипва лесно. Поне по нашите си географски места. Та такива ми ти работи. Иначе предполагам, че е супер да си кмет. Нямаш много свободно време за близките си. Имаш жесток диапазон за непредвиден секс. Нека някой после да те съди за сексуален тормоз. Работа няма да си намери мръсницата. На 30 километра в диаметър от населеното място. Влизаш директно в телевизиите. Можеш да преспиш и с някоя журналистка. А защо пък трябва да е само една. Кмета и той е човек. И той иска разнообразие, моля ви.
Странното е, че този текст по някакъв начин трябва да се отнесе към София. И то към кмета на София. Такава бе идеята на тези, които ме поканиха да пиша за това. И аз естествено, по някакъв начин трябва да доведа нещата до там. Ако изобщо има смисъл. Защото ми се струва, че текста ще стане ужасно тъжен. Така, както са тъжни всичките сгради в нещастния и мръсен, но толкова обичан от мен град – София. Идват избори. Те са след Димитровден, така че ще бъдат пияни избори. Пияни избори, на пияни хора, избиращи трезви хора пияни за власт. Винаги е едно и също. То за това са избори, иначе щеше да се казва по друг начин. Не ми отива на годините и образованието да размахвам Бареков пръст и Коритарово лицемерие. Просто не ми отива. Бих искал човекът, който се появи в Понеделник сутринта на Московска, да е поне малко повече човек от мен. Да обича града си и да иска да живее в него. И въпреки, че не бе такава идеята на този текст, ще си кажа директно – никога не бих станал кмет. Не бих се кандидатирал дори. Да не се заричам, но не мисля че е нужно. Защото аз съм краен човек. Аз или обичам или мразя и рядко имам средно положение. Нека хората които иската да живеят тук, да си плащат за това и да обичат града си. Нека знаят, че това което рушат и чупят после те ще си го платят във вид на такси и данъци. Нека има гражданство под някаква форма. Идеята е безумна погледнато реално в коя година живеем. Но аз не искам да си плащам такса смет, а нещастника, който живее до мен да се изсира пред блока или в асансьора и да се налага да му чистя лайното, което също говори с акцент. Аз нямам нищо против хората. Имам против неспазването на правилата и елементарната човешка търпимост, етичност и по-дяволите елементарното възпитание. Ясно ми е, че тук има работа. Така и ще бъде. Но този град се задъхва бе хора. Дайте да радвижим и околните градове. Те също имат нужда да живеят. А аз искам да живея по-спокойно тук – където съм се родил. Не искам да бягам. Защото знам кой ще дойде на мое място. И това е адски тъжно. И в край на сметка нищо не опира до шибания кмет. Никой не му пука кой е кмета. Всеки иска да има работа, да са чисти улиците, да има въздух, да има зеленина, да има спокойствие, да няма задръствания, да не серат кучетата по улиците и ако може да не хапят, да няма толкова престъпления по улиците, да няма смок, да не му спускат гумине на колата пред кооперацията, да не му говорят на неразбираем древен език в хлебарницата, да не се чувства длъжен на всеки му, да няма хиляди други неща, които са повече от тези, които ги има. Това е мама му стара. Извинявам се за тона, но помислете реално. Дали ще ме управлява пожарникар, генерал или бивш подуправител на БНБ…Какво значение има бе хора. Важното е да е човек. И да обича София, така както вие я обичате. Защото ние ще си изберем този човек. А може и да не го правим. И нямям идея ако не си изберем кмет какво следва. Чисто юридически не ми е ясно ако вземем да теглим една майна на всичко и не отидем да гласуваме, нито първия път нито никога. Да ги оставим те да си се разберат. Лошото е, че в такива ситуации идва Доган.
Приятен ден и успех на изборите.
Аз ще гласувам.
След тежък Димитровден.
До скоро.