на Милош..

Дали мълчанието е злато. И затова ли съм беден ?!…никой не знае. Пък аз и не питам. Питам себе си. И никой не ми отговаря. Тъпа история. Знам че емоцията е по-силна от сичко. Тя може да надскочи и теб дори. Предполагам, че ти се е случвало. Седнах за да пиша текст за новите ремонти по пътищата. Новите стари ремонти на новите стари пътища. По които минават новите ни стари коли. Определено текста не тръгна в пътна посока. Исках да пиша и за Милош, който срещнах на морето. Милош е сърбин. Живее в Канада. Обаче вече не му се живее в Канада. И се върна в Белград. Милош твърди, че масово се набллюдава едно недоволство от градовете. Каза, че и в Канада и във Франция и в България и в Сърбия хората са недоволни от града в който живеят. Мрънкат за стотици неща и продължават да живеят в него. Единствения град в който хората не мрънкат, а са щастливи че живеят в него е Барселона. Така твърди Милош, а той е говорил с доста хора. Просто защото е ходил на доста места. А аз не съм. И сигурно Милош е прав. Може да се преместим всички в Барселона. Или да спрем да мрънкаме. Два варианта. И двата тежки сами по себе си. Аз нямам проблем. Ще продължа да псувам където и да живея. Така се отпускам. Сори. Иначе емоцията е много важно нещо. Може да те погуби понякога. Гледам едно пиратско дивиди на Депеш Мод и се дивя на идиотската немска публика, която стои като дърво, докато на сцената се случват батални неща. Има 5-пъти повече хора отколкото имаше в София и са 100-кратно по-големи дървета. Не пеят. Само пляскат като роботи. И ме е яд, че няма дивиди с концирта от София. Защото публиката тук го заслужава..защото….защото всеки който е бил там знае какво имам предвид. Страхотно ми скача мисълта.. а исках да пиша за ремонтите..новия Хаинбоаз. Защо не започнт да слагат табели с ударниците, както е било едно време. Вместо да има табели на които пише “Изпълнителна агенция Пътища”, бла-бла “Рехабилитация на път “ бла-бла. Да има табели на които да са изписани имената на работниците изхабили пот и нерви за да положат нов асфалт, който да падне след 6 месеца. Да има списък на новите ударници. Защото 50 години след бригадирското движение в България пак се строят пътища. Заводи слава-богу не. Налива се нов асфалт върху майката земя, за да може да стигнеш до всяко кътче в татковината поне в близките две седмици. После асфалта ще се изрони. И пак ще е същото. Но в момента е Хаинбоаз. Навсякъде се ремонтира, машини цепт мрака, чакъл се лее като река. Изобщо кипи трудова дейност. И имената на новите ударници трябва да стоят редом с тези на програмата по която се финансира дадения участък. А иначе Депеш Мод са велики. И Милош е прав. А аз отивам да ям.