вторник, 31 юли 2007 г.

мобилните набори

Тази година абитуриентите минаха някак като дъжда. Въпреки, че дъжда се позадържа. Уж ги усещаш, ама не ти пречат кой знае колко. Тази година завършиха “мобилните” набори. – 88 – 89. Последните отрочета на социализма. Последните направени в соц-а дечурлига се напиха и повърнаха. От догодина абитуриентите започват на чисто. Идва набор 1990-ти. И той ще се напие и той ще повърне. В това спор няма. Но има някаква особена романтика в мобилните номера. Първи бяха набор 87. Тази година падна номер 88 и 89. Следващата се разбрахме, че са вече на чисто. Дали във въните на последните мобилни абитуриенти тече малко и от нашата кръв, това не знам. Едва ли ще го разбера някога, защото не мога да разбера тях. Те оставиха джанките да зреят по дърветата. Те оставиха черешите да се купуват от пазара и дините да презряват, вместо да се крадат от сергиите. Те са виновни, че не свързаха моето детство с тяхното. А никога до този момент веригата не е била късана. Те не предадоха 60 годишен генетичен материал на следващия набор – 1990-ти. И ще си платят за това. Дали с глобално затопляне или с божия намеса, не е толкова важно. Ще си плятят и цената ще е страшна. Защото няма нещо толкова жалко, колкото са узрелите джанки висящи на дърво в квартала. Джанки, които никога не са висели с такава сила. И антени по покривите, които никога не са били толкова много. Супер тъжно е. Че се скъса връзката. Че от тук нататък черешите ще се търкалят по магазините, а джанките ще остават все така увиснали от дърветата. И няма да има кой да краде дини, защото ще има пари да си ги купи. Или няма да знае как да ги открадне. Няма да се крие, че пуши в тоалетната на училището, защото там отдавна вече има пепелници. Яд ме е бе хора. Яд ме е на този чекиджийски набор, че скъса връзката. Скъка пъпната връв с всичко, което е принадлежало на подрастващите. Всичките онези обелени колена и сълзи в очите, които се сливат със сополите. Сълзи от счупена играчка или просто от бащински шамар, който оттегва и в ушите и клавата се люшка, като в Ботево стихотворение. Мобилните набори са виновни за всичко. А уж са набор, който е в час с комуникацията. А я прекъсна. Може би новия, чист 90-ти набор ще наложи новите ценности, които да стъпят на старите и отново ще се сети, че джанките трябва да стоят в стомаха и да предизвикват разстройство, а не да остават по дърветата и да зреят. Че дините е хубаво да бъдат крадени докато продавачите спят завити до тях. Че антените стават и за тръби за фунийки и въпреки, че има малко останали игрища за футбол, няма нищо по-истинско от махленското мачле. Там се гради воля и мъжът става мъж. Въпрос на мъжка чест, не на игра. Последното не е мое. Знаете на кого е. А и нея я боли предполагам . Защото и тази година абитуриентите минаха. Като дъжда. Напиха се и повърнаха. И не обраха джанките. И скъсаха връзката. Дано 1990-ти набор да постави новото начало. В тях ми е надеждата. Момичета и момчета не забравяйте кои сте. Моля ви.

4 коментара:

SS каза...

Знаеш ли кое е тъжното всъщност - че на нас джанките вече не са ни толкова вкусни, високо са ни или въобще не ги забелязваме. Остави ги мобилните, те си имат някакви техни си "джанки" сигурно,а ние май остаряваме!:)

Анонимен каза...

Ami kato gledam mai poslednite zavarshili - predi dve sedmici, biaha sashtite ...
No mi napravi kofti vpechatlenie, che mai piqt poveche i se napivat poveche... Gorkite lekari v Pirogov, roditeli, blizki, a i samite abitjurenti, koito izkarvat svoqta Vecher v toksikologiqta :( A tam ne e hubavo, znam :(
Vsichki si piivat i tova e ok, ama ne e nujno chak da stigame do proverka na bezsmartieto i svrahsposobnostite si...
A inache textat mi haresa mnogo :) Eh, tezi mobilni nabori...

paperlamp каза...

чакай още няколко години да видиш следващите обсебени от мания за безопастност статисти, които дори не се опират един в друг,за да не си нарушават личното пространство.

Violeta Manolova каза...

Ей, аз съм набор 87 и искам да ти кажа, че аз имах своето хлапашко детство с децата от квартала и на село. Но при нас се усети - когато обрулвахме дръвечата или градините, или задигнехме нещо заради благородната цел да го изпечем на жар - нямаше възрастни, които да ни се карат. Обхванала ги беше тотална апатия. А то какъв е смисълът да правиш щуротии ако не е рисковано?? Зат'ва сега младите пият и се друсат - защот' е рисковано и родителите им им обръщат внимание. ;)

Митко. Павлов. Тва е.