мобилните набори

Тази година абитуриентите минаха някак като дъжда. Въпреки, че дъжда се позадържа. Уж ги усещаш, ама не ти пречат кой знае колко. Тази година завършиха “мобилните” набори. – 88 – 89. Последните отрочета на социализма. Последните направени в соц-а дечурлига се напиха и повърнаха. От догодина абитуриентите започват на чисто. Идва набор 1990-ти. И той ще се напие и той ще повърне. В това спор няма. Но има някаква особена романтика в мобилните номера. Първи бяха набор 87. Тази година падна номер 88 и 89. Следващата се разбрахме, че са вече на чисто. Дали във въните на последните мобилни абитуриенти тече малко и от нашата кръв, това не знам. Едва ли ще го разбера някога, защото не мога да разбера тях. Те оставиха джанките да зреят по дърветата. Те оставиха черешите да се купуват от пазара и дините да презряват, вместо да се крадат от сергиите. Те са виновни, че не свързаха моето детство с тяхното. А никога до този момент веригата не е била късана. Те не предадоха 60 годишен генетичен материал на следващия набор – 1990-ти. И ще си платят за това. Дали с глобално затопляне или с божия намеса, не е толкова важно. Ще си плятят и цената ще е страшна. Защото няма нещо толкова жалко, колкото са узрелите джанки висящи на дърво в квартала. Джанки, които никога не са висели с такава сила. И антени по покривите, които никога не са били толкова много. Супер тъжно е. Че се скъса връзката. Че от тук нататък черешите ще се търкалят по магазините, а джанките ще остават все така увиснали от дърветата. И няма да има кой да краде дини, защото ще има пари да си ги купи. Или няма да знае как да ги открадне. Няма да се крие, че пуши в тоалетната на училището, защото там отдавна вече има пепелници. Яд ме е бе хора. Яд ме е на този чекиджийски набор, че скъса връзката. Скъка пъпната връв с всичко, което е принадлежало на подрастващите. Всичките онези обелени колена и сълзи в очите, които се сливат със сополите. Сълзи от счупена играчка или просто от бащински шамар, който оттегва и в ушите и клавата се люшка, като в Ботево стихотворение. Мобилните набори са виновни за всичко. А уж са набор, който е в час с комуникацията. А я прекъсна. Може би новия, чист 90-ти набор ще наложи новите ценности, които да стъпят на старите и отново ще се сети, че джанките трябва да стоят в стомаха и да предизвикват разстройство, а не да остават по дърветата и да зреят. Че дините е хубаво да бъдат крадени докато продавачите спят завити до тях. Че антените стават и за тръби за фунийки и въпреки, че има малко останали игрища за футбол, няма нищо по-истинско от махленското мачле. Там се гради воля и мъжът става мъж. Въпрос на мъжка чест, не на игра. Последното не е мое. Знаете на кого е. А и нея я боли предполагам . Защото и тази година абитуриентите минаха. Като дъжда. Напиха се и повърнаха. И не обраха джанките. И скъсаха връзката. Дано 1990-ти набор да постави новото начало. В тях ми е надеждата. Момичета и момчета не забравяйте кои сте. Моля ви.