събота, 23 август 2008 г.

Май лефт хенд

( хелоу, ай ем Даниел Дей Люис. Бифор фифтийн иърс агоу, уан дайректор мейк а муви колд – Май Лефт Фууд. Енд ай бикейъм а уърлд стар. Нау, фифтийн иърс лейтър, ай ем глад ту интродюс ю – Май Лефт Хенд. Дис ис нот а секънд парт ъф Май Лефт Фууд. Дис ис дъ стори ъф май лефт хенд. Енджой. дъ сайлънс )


Моята лява ръка се оказа доста по-лява от дясната. Може и да не ви очудвам с това твърдение, но е ужасяващ факт, до който стигнах последните няколко седмици. Просто нямах дясна ръка на разположение. И се наложи да боравя предимно с лявата. Не че дясната е на балкона или захвърлена на дъното на дълбок кладенец с торба цимент около врата. Не. Ама нали имам две ръце, като всяко божие създание направено по Негов образ и подобие. И не дотам по негов образ и подобие реших да си счупя дясната ръка, за да разбера истината за някои полукълба на мозъка, а и за да усетя силата на еволюцията. Усетих само силата на земното притегляне, когато с красотата и финеса на 85-те си килограма полетях към едни плочки. И резултата бе – 30 дни боравене с лявата ръка.
My Left Hand
Здравей лева ръко.
- здрасти Митко.
- Хау ар ю.
- Хау.
В общи линии си поговорихме добре още на първия ден от моето леворъко заточение. Което междувпрочем продължава и в момента. Ти хубаво си четеш тоя текст, ма мен майката ми се еба докато го писах. С левата ръка и един пръст от дясната, че да не товаря много ставата.
Първия ден открих, че ходенето по голяма нужда в действителност си е една много голяма нужда. И когато човек не е свикнал да борави с друга ръка различна от дясната, се превръща в една определено голяма нужда. Имах нужда от още една ръка. Имах нужда от моята си ръка, която да избърше моят си гъз. А не лявата ми ръка, която до момента 29 години спокойно си стоеше на рамото и никой в този свят не подозираше колко е важна тя и каква неземна роля ще играе в живота ми. Обаче се случи така, че Тя трябваше да избърше моя гъз. И Тя не се справи. По-скоро ме омаза целия и след това трябваше да се измие сама. Нещастница.
Даже и ноктите и няма да изгриза. Да и порастнат дълги и да им влиза черно.
Втория и третия ден открих, че с лявата ръка могат да се правят редица повече неща, отколкото с краката например. Ръката започна да заяква и даже придоби нужното самочувствие, че ще успее да се справи сама. Колко бърка милата, ма айде. Не и го казах до петия или шестия ден.
Тогава тя реши, че вече е узряла да замести дясната ръка в едно доста тривиално, но и нужно на всеки мъж занимание. И смея да твърдя, че не се справи. Едно на ръка, че щеше да откъсне обекта, а съвсем друг е въпроса, че го правеше като девственица с чорапогащник. Изобщо не ми беше ок. Разочаровах се. и си дадох обет, че повече няма да ползвам лява ръка за подобни нужди. Тя просто няма никаква сетивност. В нея няма чувство и емоция. В нея имаше една обикновенна агресия. Все едно слагаше корени на моркови в земята. Робот някакъв. Всички спомени са в дясната ръка. И никой не може да я замести, въпреки, че историята знае и други случаи.
След около една седмица лявата ръка вече се чувстваше абсолютен господар на положението. Въпреки, че до последно не успях да и втълпя в главата, че не може да е функционална след като една кансерва не може да отвори и един домат да нареже. Но тя си знаеше своето и дори се опита да пише на компютър. Дадох и шанс. Просто нямах избор. Трябваше да предам този текст, а и имаше и някакви текущи задачи за вършене. Малко ме притеснява, че сега се е възгордяла. Заякнала е доста и мисля, че е по-силна от дясната и ще се опита да я смаже. Но аз ще направя всичко възможно да не позволя това да се случи. Защото, кълна ви се, има неща които трябва да бъдат правени с дясната ръка и за които лявата никога няма да ви разбере.
- ходенето до тоалетна. Дясната знае. Лявата онзи ден ми го защита с ципа на джинсите.
- мастурбирането. Вече се уточнихме защо.
- миенето на зъби. Искам да имам нормални венци. Не унищожени от забиващата се в тях четка.
- спането на една страна.
- къпането. Айде ела се насапунисай ти само с лявата.
И още редица житейски и битови нужди.
Да, когато се налага може и с една ръка, но с две е далеч по-удобно.
И най-вече с дясната е по-удобно.
Лявата ръка не става за нищо.
Тя е просто лява.
До момента, в който не се опита да бъде дясна.

3 коментара:

Анонимен каза...

Леле, Мите, май бая те е напекло слънцето, щом си говориш с ръцете, а и те ти отговарят... :D Моите съболезнования за счупения горен десен крайник, от личен опит знам, че да си боравиш само с една ръка е кошмар, особено ако е лява (това сестра ми няма да го разбере, защото е левичарка, но пък за нея е кошмар, ако трябва да работи с дясната ръка). На мен в повечето случаи и двете ръце не ми стигат, та се чудя защо нямаме по още една или две ръце, да ни е по-лек живота! Поне, ако счупиш една, да не ти пука... Но не би... Имаме си две ръце, два крака, май почти всичко ни е по две, сигурно така трябва, не знам и никога няма да разбера... А ти кажи на тази твоя лява ръка да се вземе "в ръце" и да не те тормози толкова, и прати поздрави на дясната, да оздравява по-бързо... :)))))

upuHka каза...

E, то може , то бива, ама това твойто на кво прилича:))) явно тава да си чупиш нещо ти е слабост /мисля, не ти се случва за пръв път:)/ Мите, извинявай, но искренно се смях на написаното, въпреки че ми беше и малко тъжно за ръката, на която вече наяма да гризеш ноктите:))/е, няма да е за дълго/
Сега искренно ти пожелавам бързо въстановяване!

A.S.Birov каза...

Ти ми оправи деня... Късничко попадам на блога (и на този пост конкретно), но дявол да го вземе ти наистина ми оправи деня. Поклон за теб и лявата ти ръка (предполагам дясната е вече здрава)!

Митко. Павлов. Тва е.