вторник, 1 юни 2010 г.

на жената, която обичам. Благодара ти Гъзче.

Всяка вечер аз потъвам в сънят ти

За да изплувам сутрин с очите ти

Всяка вечер се сливам с душата ти

За да изгрея сутрин с лицето ти

Всяка вечер залязвам с ръце ти

За да се събудя всеки нов ден

С косите ти

Всяка вечер изгарям отново

И отново

И отново

За да се родя

Всяка частица от мен

Е влюбена в теб

Всичко което искам от света

Си ти

Обичам те.

3 коментара:

butler каза...

Това е красиво, в момент на умопомрачение или с ясно съзнание ти хрумна :)

Михлюзин каза...

Митенце, да ти серем в устенцата, митенце

Анонимен каза...

голема тъпотия, чичо пияндурко

Митко. Павлов. Тва е.